Беше време,когато само мисълта за понятието грешка ме изкарваше извън строя.Натъжаваше ме и направо ме блокираше.Меко казано се страхувах от грешките.Без да знам какво е това и за какво служи.Чуствах се ужасно при спомена за минали грешки,срамът ме подтискаше и отдалечаваше от това,което всъщност исках-да ги избегна на всяка цена.
После разбрах, че грешката не е нищо друго освен неефективно деиствие, т.е. деиствие, което ме води до глуха улица или до никъде. Затова много пъти повтаряме едни и същи грешки,респективно едни и същи деиствия,които водят до това,а се чудим и се сърдим,че резултата не се променя;като че ли непрекъснатото усърдно повторение само по себе си ще ни доведе до различен резултат.Ако искаш различен резултат,тои трябва да се предхожда от различно поведение водещо до новото.Звучи просто,но никак не е,когато си твърдо решен да постигнеш нещо,но не с разум,а с груба сила увеличаваща се с повторенията!
Толкова много се опитвах да избягвам евентуални грешки,че спрях да правя каквото и да е,за да не би да сбъркам.Представата за грешката ме караше да се срамувам и стигнах до там,да се успокоявам,че щом няма деиствие,гарантирано няма да има и грешка.
Много време ми трябваше да разбера за какво ми трябват грешките и да си позволя да правя грешки.Без грешки не можем да се учим на каквото и да е и не правим разлика между нещата.Опознаи нещо за да го обикнеш,но опознаи грешката,за да я избягваш.Сега имам доста по-приятелско отношение към миналите си грешки и надявам се много научих от тях.Разбира се има и такива,които повтарам,значи още не съм научила урока и тои ще се повтаря докато бъде усвоен.Мислеики за миналите грешки,опознавам себе си,оказва се,че грешките,които допускаме са много лични и показващи чертите на характера.Видях,че е много трудно един да се учи от грешките на друг и моите грешки са ми били нужни точно на мен в определен момент,с неслучаина идеална цел-чрез страданието,вследствие на неефективно деиствие,да спра и да се замисля как да постигна ефективност.
Правила съм много големи грешки,но съм имала и реципрочни по значимост постижения,всички те са израз на мен самата.Чрез грешките се учим практически и няма защо да се срамуваме от тях,те са средство за израстване.
Не е важно колко пъти ще паднеш,важно е колко пъти ще се изправиш!
