Много хора от далечното и за още по-голямо съжаление от близкото минало биват бързо забравени. А толкова много може да се научи от тях, волю-неволю. За мен се оказват дори извор на вдъхновение и подкрепа. Особено в моменти, когато злобата на ежедневието ме завърта във вихъра си. Такъв човек или по-скоро такава личност е Джакомо Лаури-Волпи. Отдавна ми е известно името му, но преди година, не знам как, сигурно благодарение на чудесните случайности, попаднах на негови записи и интервюта в youtube. Жадно ги преглеждах и слушах, откривайки толкова рядкото в днешно време единство между изговорени думи и извършени дела! Първоначалното ми удоволствие и удовлетворение обаче, бързо премина в неудобство и срам. Защо ли? Защото усетих много силно разликата между Някой, който Е – Лаури-Волпи и Някой, който е искал да изглежда- Аз.Негово изказване, направо ме блъсна със силата и простотата си: „Единствения начин, по който съм се защитавал през живота си е бил чрез гласа и уменията си”. Няма ги хитруването и нагаждачеството, с които съм се срещала и се срещам и които с течение на времето ме обезвериха и отчаяха.А може би и това е единственото оръжие на надарения артист, а гореспоменатите остават за мнозинството посредствени; наистина при липса на талант, как можеш да се защитиш с него!?E, ето тук се засрамих…аз забравих и изоставих таланта си и се опитах „да съм като всички”,колко безсънни нощи прекарах , врейки в завист и възмущение, поради това, че някой е аплодиран за дълбочината на деколтето си, родствените си връзки или физическата си красота. Какво последва, както се казва „it takes two for tango”, таланта ми започна да ме изоставя, след като аз го изоставих и пожелах други атрибути. Престанах да се грижа за него или другояче казано-не бях готова да го защитя.И тук идва следващия разтърсващ факт за Лаури-Волпи- дори след като спира да пее активно, той продължава да упражнява гласа си ежедневно, както дотогава. В едно интервю той казва на интервюиращия го:” тази сутрин, Вие ме слушахте докато се упражнявам и чухте на какво съм способен, но преди месец аз не бях в състояние да изпея това, аз продължавам да работя над гласа си”. По това време той не пее в спектакли поне от 10 години. Много се засрамих, защото уних и престанах да се боря- за себе си и за таланта си. Оказа се, че ако не ми дават захарче и не ми викат „Bravo”, аз не мога да функционирам, а господин дядото Лаури- Волпи „слугува” цял живот на гласа си и таланта си. Да, беше много срамно, но и поучително. Благодаря му за урока и затова посвещавам първия си пост нему.
Естествено е неговото възмущение, когато негов колега, когото е слушал предишната вечер в театъра е транспонирал и изпълнил в по-ниска тоналност арията си, докато той, старецът я изпълнява в оригинал и седнал.
Джакомо Лаури-Волпи е роден в Ланувио, Италия на 11 декември 1892 и умира в Бурхасот, Испания на 17 март 1979. Един от най-изявените оперни певци от първата половина на ХХ век. Учи пеене под ръководството на баритонът Антонио Котони в академията Санта Чечилия в Рим. Неговият репертоар включва оперите Манон Леско, Селска чест, Аида, Риголето, Андре Шение, Трубадур, Турандот, Отело, Вилхелм Тел, Хугеноти, Норма, Севилския бръснар, Роберто Деверьо. Изпълнявайки тези драматични роли той използва вокалния подход, изграден върху моделът на „tenore di forza” от ХVIII век, който постига драматизма по пътя на фразирането, отчетливата и перфектна дикция и блясъка на крайните височини, без да утежнява излишно центъра на гласа с търсене на голям сила и баритоново звучене.
Негова съпруга е Мария Рос, испанско сопрано от школата на Гарсия, помагала му в изграждането, поддържането и развитието на неговата вокалност. Според неговите думи,гласът му е тяхно общо дете,което двамата са отгледали, нямайки собствени биологични деца.Изненадва публиката от цял свят с изпълненията си на сцената на Гран театре дел Лисео през 1972 г., а през 1973, когато е на 81 години издава грамофонна плоча с избрани оперни арии.
През 1977 г. за последен път се явява пред публика, на сцената на Театро Мадрид по време на концерт в негова чест, изпълнявайки ,, La donna e mobile”.
Лаури-Волпи е написал няколко книги, една от които” Voci parallele” е дълбок труд върху певците и певческата техника, заглавие непрекъснато цитирано от много автори и изследователи.
Ето, според него основните изисквания за изграждането на един певец-артист:
„ Според моя опит тези са три: глас, слух и душа. Към тези природни дадености, какво може да добави артистът?
На гласът, който е средство, а не крайна цел за певеца, би трябвало да се даде перфектно физиологическо развитие, ребрено- диафрагмално дишане, правилна и точна фонация, употреба и действие на резонаторите и развитие в естетическа насока- акценти, ‘’chiaro-scuri’’, фразиране; докато артиста почуства и намери в гласа инструмент за изразяване на волята си.
На слухът, който е регулаторът на всички ефекти, би трябвало да се даде рафинирано обучение чрез честото слушане на всякакви музикални жанрове- вокални, инструментални, популярни, докато се запознае с най-различните и деликатни ритмични поредици и развие в артиста специфичния ритмичен език за всеки музикален стил.
Най-сетне Душата, с инстинктивната й способност да вибрира и откликва на всяко въплъщение на красотата, има нужда да се задълбочи в една всестранна култура, която е безпогрешно ориентирана към опознаването на различни художествени и литературни творби. „
