Мария Калас, весталките и Изборът

            

       Мария Калас- пример, за мен и предполагам за всички.Какво ли не съм изпитвала срещайки се с нея- завист, възхищение, уважение, почуда, преклонение, състрадание, разочарование, благодарност…

       Понякога се радвам, че го има цялото нейно наследство- за да се уча безкрайно, за каквото и да ми потрябва- мога да потърся и намеря съвет от нея; понякога се натъжавам безкрайно, заради съдбата й, дори великите се провалят с гръм и трясък и вършат глупости; понякога се подтискам и комплексирам безкрайно, защото тя е вдигнала летвата толкова високо, че дори се съмнявам дали има смисъл да опитвам; понякога се вдъхновявам безкрайно, защото знам, че труда и усилията не остават невъзнаградени.

      Много неща съм запомнила от нея- че ’’primadonna’’ не е статус, а означава водещия инструмент, в случая гласа, който е акомпаниран от диригента и оркестъра; че претенциите и изискванията ’’primadonna’’-та поставя пред себе си като музикант и творец, а не пред колегите си; че човек застава зад това, което прави със своята същност, а не продукт, който се продава; че може да си перфектен певец и и зпълнител, но пак да не се харесваш някому, защото не се харесва Душата ти, чиито израз е изкуството ти; че не е достатъчно да издаваш красиви звуци и да се движиш добре на сцената- трябва да имаш и Индивидуалност; че може да си просто оперна певица, но може и да избереш да бъдеш Жрица.

       Жречество- какво е това? Защо някой го избира като поприще или е призвание? Доброволно ли се избира или си предопределен, съзнателно ли го избираш, харесва ли ти или е кръст, с който свикваш или го отхвърляш?

      Сред старите храмове в Рим, огромно място заема храма на богинята Веста- жриците се наричат весталки и се отдават  като съвсем малки момичета от семействата си, което се е смятало за голяма чест.Жриците обричат себе си на Божеството, на безбрачие и не водят обикновен начин на живот. При престъпването на клетвата, наказанието е смърт, чрез зазиждане. Имало разбира се възможност, след отправянето на обвинението, жрицата да се защити- това ставало по един единствен начин- давало й се сито, с което да  пренесе количество вода от Тибър!!! Легенда разказва за успех в това начинание, но мисля, че е желана фикция, в реалността се е доказвала невъзможността му.

     Това, което ме възмути, когато се запознах с тази история, бе, че момичетата не са имали възможност за избор, защото семейството им е решавало за тях  в най- крехка възраст, а израствайки и самоосъзнавайки се в по-зрели години, когато имат вече собствени желания, те не са могли да ги следват заради решение взето от някой друг и са носели тежестта и задълженията на един обет, може би натрапен им.

     В операта на Спонтини, финалът е щастлив, но не така е  в „Норма” на Белини.Нещастлив е и в историята на Мария Калас. Нейното щастие трае докато е отдадена на Изкуството, докато личния й живот е на втори план, докато Мария живее чрез Калас. Но Калас не позволява на Мария романтична любов, деца и обикновени удоволствия. Мария служи, отказвайки се от себе си, на Калас- Le monstre sacre.

     За  своето детство и по точно за годините прекарани в Гърция по време на Втората световна война та казва:” Когато мечтаех за храна, хубави неща или просто един портокал, знаех, че ако работя, ако работя много, един ден, аз ще имам всичко”.

      Сигурна съм, че това убеждение се е отнасяло и за Любовта…Тогава се е надявала да има и любовта на липсващия баща, любовта на отхвърлящата майка, любовта на предпочитаната сестра, любовта на несъществуващите приятели, любовта на завиждащите колеги…

      Дали очакванията й са се оправдали…в голяма степен-не. Питам се, как се е чувствала, когато след висотата на Калас остава опустошената и самотна Мария… Струвало ли си е да бъдеш Калас, отказвайки простите човешки радости на Мария…

Когато накрая не можеш вече да си в Храма, а Любимия те предава…

       Животът, който живеем в служба на Изкуството не е лек. И цената, ноято плащаме за да пием от нектара му, често е непосилна. Само, който е направил своя Избор и то съзнателно, след много опитности може да среща трудностите безропотно.Човек трябва да се стреми към себепознаване и себеразбиране, за да понася без съжаление последствията от своите избори. Или Любовта към това, на което сме избрали да служим е толкова голяма, че да не оставя място за съмнение и съжаление